Лъки - малкият, но прекрасен кът на красивата ни родна България

село Югово

Връзки

Министерства

Агенции

Асоциации

Неправителствени организации

Сдружения

 

село Югово

Географски (GPS) координати: N 41°52'55“.71, E 24°48'02“.79
Надморска височина 700 м, жители 47

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Югово (снимка - Николай Топалски)

Това е първото село, което ще видите, навлизайки в територията на общината от към Пловдив и Асеновград. Селото е разположено на южния скат на поредния рид на Радюва планина, от където най-вероятно носи името си. Надморската височина е около 700 м, макар да варира много заради терена - едни къщи са на 600 м други на 800 м. Високо над него се издига връх Кълвачица 1402 м. Селото сякаш е кацнало на склона, огряно от слънчевите лъчи почти през целия ден. Къщите са накацали по склона, обрадени от подпорни стени, поради стръмния терен. Пътят от Пловдив се изкачва до центъра на селото и после започва да слиза към град Лъки, със серия от завои. Източно от селото в дълбокия дол тече река Юговска, която е приела по нагоре по течението си  реките Манастирка, Дряновска и Джурковска.
Към края на 2008 г. населението на селото е 54 души.

Паметника на загиналите във войните

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

Чешма с паметни плочи с имената на загиналите за България синове на Родопите (снимка - Николай Топалски)

Селото е изходен пункт за походи към х. Пашалийца. Тук се намира и църквата „Св.Троица”, която е архитектурно-художествен паметник на културата с местно значение съгластно Протокол №33/02.11.1999 г. на НИПК. Тя е изградена в средата на XIX в. и има интересна архитектура и ценни стенописи.
Село Югово е наследник на древното селище Йонго. Основен поминък на неговите жители в миналото са земеделието и скотовъдството. Юговските дюлгери са известни строители на къщи и мостове. Те са създатели и носители на т.нар. „мещренски говор“ – таен дюлгерски език, с който съхраняват своите професионални тайни и умения.
Най-важният сакрален топос в землището на с. Югово е върхът ”Боже име”. Той е с надморска височина около 1428 м и е на главното било на Радюва планина, по което е минавал стар римски път. ”Боже име” се намира над селото, на около 2,5 ч. път. На 50-60 м от най-високото му място има параклис „Свети Пантелей”. В миналото там се е правел събор на празника на св. Пантелей (св. вмчк. Пантелеймон – 27.07.). Според археологическата карта на общ. Лъки, на ”Боже име” е имало тракийско светилище, по-късно ранносредновековна църква, днес разрушена и считана от жителите на с. Югово за параклис.
Свличането на земни пластове, индустриализацията и кооперирането на земите след Втората световна война довеждат до изселване на голяма част от населението. След откриването на рудни залежи в община Лъки и увеличаване на стоко и човеко потока през селото то се разраства отново.

Св.Панталеймон

Всяка година на 27 юли се организира поход до връх Св. Панталей на около 2.5 часа път от селото. Тази традиция датира от много години, но в новото време е възродена от родолюбивите хора от Югово с подкрепата на членовете на Асоциация „Онгъл“ през 2000 г. и така вече 10 години. На последния поход авторът на сайта присъства лично и снимки от събитието може да видите в раздел галерия.
Легендата за Св. Панталей, Разказана от местния жител Запрян Димчев и записана от историка д-р Константин Рангочев:
"Константин Рангочев: Казвай сега 7!
Запрян Димчев: Сега, едно време всички юговци са ходили на „Свети Панталей”.
К.Р.: Така.
З.Д.: Когато е бил празника. И са празнували там. Утьивали са хората, чакали са там, имало е голяма поляна, младьитье хора са правили едно хоро, а възрасните са подготвяли яденето. За курбана. В това време идва една сърна, самичка.
К.Р.: Аха.
З.Д.: Сърната идва самичка, заколват я и правят курбана. Разделят го на-а, които са там на хорото и утьиват. Добре, ама една годьина като утьиват, младьитье се фанали на хорото, играли, играли, слънцето вече се скрива, сърната не идва. А па по-напред сърната като дойдье, трябвало да оставят, като дойдье сърната, тя със идването ляга, почива известно време, тогава я заколват и варят там, за курбана. Но посльедния път, когато дошла сърнъта, сърната много закъсняла. Когато дошла сърнъта, била чисто мокра, цялата пяна така, сигурно някое животно я гоньило, някой вълк или друго. И сърната закъсняла и дохода и се проска така. Поньеже било вече много късно, слънцето се скрива, няма врьемье да я чакат, веднага фанали и са я заколили. И я турили във, а, казаньите, там да я върьът. И младьитье се фанали да играят. Кат са играли и по едно време се спуска една ветрушка. [чува се шум от камион – бел.зап.] ... А така. Спуска се една ветрушка. Пък времето е ясно, не се чува нищо друго, само чуло се свирене, така една ветрушка, и най-хубавата мома, която била на хорото, гльедат я, както е била на хорото, и се издига. Издига се нагоре и момците се един от тука, един от там да я фане и не мож’ да я фанат. Момата изчезнала. Изчезва момата. И, до вечерта ходьили, викали, търсили и не можали да я намерат. Разтурва се оттама сичкото. На другия дьен събират тука всички мъже, ергени каквото имало в югово, отьиват с виканье да търсат момата, не мож’ да я намерат. Добре, ама минало годьина ли, повече ли, същата мома на най-горния край на сьелото. Той я откраднал змея. Вие трябва да идьетье и на „Змеева дупка”. Откраднал я змея, който до сега си наричаме „Змеева дупка”. И я държал във дупката, заграждал я сутрин със камъни ли, с трупи ли там, дървета, да не може да изльенье момата и ходьил, та събирал разни плодове да я храньи и я изкарвал през „Змеева дупка”, то има дълбоки такова корени насам, чак тука на „Червената стяна” срещу нас има едни такива малки дупки. Та я изкарвал там да ходи да гльеда как правят хоро в Югово. И тя почнала да му са моли да идват, да дойдье да си види майка й. То не е съгласен. Добре, ама тя настоявала, настоявала и нъй-послье, то се съгласил. Дохадат тука най-горе, на най-горния край на селото, има едно место, казват „Изгорялитье орьехи”. Там има една поляна, има адна поляна. Тогава я имало, то доскоро я имаше, ама сега обраснало с храсти там. И, като идват там, оня казва: „Я ше остана тука – обаче то са явява като ерген, не като змей и момата никога не го е виждала в друга форма, то винаги е бил като мъж. И казвал – я ше остана тука. Тьи ше отьидьеш да видиш майка си. Когато свършиш срящата, ше се върнеш и като дойдьеш е на това завойче, ше почнеш да пейеш и яз ше те посрешна и си утьиваме.”
К.Р.: Коя песен?
З.Д.: Независимо коя. А така. Добре, ама тя като идва тука, утьива при майка си, на горния край живеела там, коя къща точно не мога да ви кажа. Идва при майка си, майка й месела хляб в момента и като я видяла, помислила я, тя понеже годьина-две я ньемало и тогава са вярвали, нали, в такива, чудеса, и майка й се уплашила и тя я успокоила, нали: „Яз съм майко, ньедей се плаши.” И разказала хи цялата история. И майка хи вика: „Добре. Тебе змей тье люби”. Вика: „Не е вярно. Прекрасен ерген. Не е змей.” И майка хи казала: „Слушай сега. Тебе змей тье люби. Ако не вярваш – дала хи едни терлички – няма да ходьиш с цървули и с обувки. Ше земеш е тия терлички и льекичко ше ходьиш уттука нататък, до там нье е дальече. Ше идьеш до там и ше погльедньеш кой спи на поляната. Само ше погльеднеш и ша се върнеш.” И тя утьишла и погльеднала, и действитьелно на поляната спи един голям змей. Тя се връща с терличките и казва на майка си: „Действително змей ме люби.” И старата била някаква магьосница, майката, какво правила, какво направила и дала адна масурка. Не знам ви дали разбирате какво масурка, от тръстика с дупка в средата, дупка в средътъ има.
К.Р.: М-м-м.
З.Д.: Дупка в средъта има и вика: „Ше земеш таа масурка и ше, като идьеш сега, обличаш са, свършили си работа, на оня завой ше почнеш да пейеш. И змея ше те посрешнье. Кат’ та посрешнье змея и тьи ше го прегърньеш там, ше си играете т’ва-он’ва като младьи хора и ши му кажеш: „А сега да се надпикваме!” „Как да се надпикваме? ” „Да видим кой по надальече ше пика, ти или яз. През масурката. През масурката.” И ше (в)одиш спор, докато накараш змея, той да пика, понеже е момче. Той да пика по-напред. Тьи няма да се съгласяваш първа. Ако земе той да пика, като земе да пика, ше земеш с ръкъта от пикочтъ, дьето изтьече от масурката, и ше го напляскаш във лицьето. И тогава ше вииш какво ше станье.” И онаа същото го напраила и отьишла там, почнали т’ва-он’ва и к’вото било, и оня се съгласил той да пика по-напред, и като пикал, онаа го цапнала със пикочта и той избухнал, пламнал и изгоряват, он’ва било орехова гора. И сичко кат’ се запальва, изгорява и оттам нанасетнье го наричат Изгорялитье орехи. И досега, питай сичките юговци къдье са „Изгорялитье орехи”, там са. И свършва тая. Свършва.
К.Р.: А той змеят какво е представлявал?
З.Д.: Ами той е гръмнал, той ...
К.Р.: Не, като тяло какво е представлявал змеят?
З.Д.: Тя не го е видяла. Тя не го е видяла като змей. Тя го е виждала винаги като човяк, като ...
Росен Малчев: Нали на поляната спял там?

З.Д.: Тя го видяла като змей, ама ... чудовище, лежи там, дье да знам, момиче, уплашило ли се е, к’во ли е, какво представлява точно, не мога ти кажа. И оттам насетнье змея го няма във „Змеева дупка”, много хора са ходьили."

Параклисите

В село Югово и около него има множество параклиси, някои от които са изградени преди повече от 100 години, като параклиса „Св.Илия“ построен през 1894 г. от Петър Илиев Гащилов. Ще изброя параклисите, които открих в и около Югово през юли 2010 г., когато посетих селото и прекарах там цял ден, а именно:

„Св.Георги“ - , „Св.Варвара“ - , „Св.Архангел Михаил“ - , „Св.Иван Рилски“ - 2007 г., „Св.Никола“ - , „Св.Илия“ - 1894 г., „Св.Богородица“ - , „Св.Анастас“ - , „Св.Константин и Елена“ - 2010 г., „Св.Петър и Павел“ - 2010 г.

Друг забележителен паметник е костницата построена през 1877-1878 г. и реставрирана през 2010 г. със съдействието на Асоциация „Онгъл“.

 

За нас | Карта на сайта | Правила за ползване | За контакти | © 2007 Владимир Медев
Designed and powered by ©2007 Vladimir Medev