Лъки - малкият, но прекрасен кът на красивата ни родна България

Връх Свобода

До връх Преспа(2000 м) и село Манастир се намира връх Свобода. На самия връх е построен мавзолей костница на османския предводител Инихан баба. Мавзолея е построен през 2005 година. Тук идват на поклонение много мюсюлмани от близко и далеч.

Дори да не сте мюсюлманин си заслужава да дойдете тук, защото гледката, която се открива от върха е невероятна, и няма как да ви я опиша с думи или със снимки. Затова не се бавете и ако имате свободно време елате и вижте за какво ви говоря.

Поводът да посетя върха на 08.07.2007 г. бе курбанът, който беше организиран на върха от жители на Асеновград и Долно воден. Баба ми и дядо ми искаха да отидат и аз изявих желание да ги придружа, защото никога не бях ходил на това място. Тръгнахме от Лъки и преди с.Манастир се отклонихме в ляво. След известно време видяхме паркирани коли от двете страни на пътя и разбрахме, че ще трябва да паркираме и ние и да продължим нататък пеша. Просто имаше толкова много хора, които бяха дошли.

Повървяхме известно време и видяхме навалица от хора, коли, сергии, на предприемчиви хора, които искаха да изкарат нещо от дошлите хора. След малко излязохме на открито място, на което имаше няколко постройки и чешма. Вляво от нас се приготвяше яденето в огромни казани, от които се носеше мирис на месо. Направо пред нас се намираше стълбището. Преди това дядо каза, че до върха имало 600 стъпла. Исках да ги преброя дали са толкова но някъде след първите крачки престанах с броенето. На 25 съм, но по едно врме започнах да се задъхвам. Нагоре вървяха стотици хора. От горе слизаха още толкова. Видях една баба, която едва се движеше, но продължаваше да върви нагоре, подпирайки се на своето бастунче. Тогава си припомних колко силна може да бъде вярата, независимо в какво вярваш, в Бог, Аллах, или в човека до себе си.


       

 

 

 

 

 

 

 

 

Когато и последното стъпало остана зад нас пред мен изникна площадката на върха. Беше постлана с каменни плочи. Първото, което видях беше мавзолея, целия в бяло, с меден покрив, блестящ от силното юлско слънце. След няколко крачки видях една черна мраморна плоча. На нея се четеше следния надпис: „В памет на Момчил войвода - защитник на Родопа планина от османските поробители“ ВМРО. Не исках да мисля за историята и споровете около религии и култури, народи и цивилизации. Просто оставих това на други и просто се наслаждавах на гледката и хубавото слънце, което заради вятъра на върха не беше толкова силно. Направих една обиколка из върха, влязох и в мавзолея. Вътре имаше хора, които се молят по мюсюлманските обичаи. Разгледах саркофага. Не знаех какво ще видя вътре, но това което видях беше просто някакво платно с надписи на арабски. Нямаще кой да попитам за историите или легендите за Инихан баба - кой е бил, какво е направил и защо го почитат така мюсюлманите.


     

 

 

 

 

 

 

 


       Тази гледка се разкри пред мен когато погледнах на юг. Виждаха се целите Родопи до границата ни с Гърция. Невероятно и зашеметяващо.

   

 

 

 

 

 

 

 

 

Така изглеждат стълбите от площадката на върха. От тук може да се види с просто око и кулата на връх Снежанка в курорта Пампорово. Слизането определено беше по-лесно и по-бързо от качването. Когато слязохме Миро ми каза, че е преброил стъпалата и са наистина около 600 + - 5. След като си тръгнахме, бях решил, че ако някой от приятелите ми ме посети, това ще бъде мястото, на което трябва да го заведа задължително. Затова ви препоръчвам да дойдете и вие с хората, които обичате и да видите красотата на планината.

 

За нас | Карта на сайта | Правила за ползване | За контакти | © 2007 Владимир Медев
Designed and powered by ©2007 Vladimir Medev