Лъки - малкият, но прекрасен кът на красивата ни родна България

За растенията, животните и как можем да ги опазим за поколенията с Натура 2000

... близо до Балкан махала в местноста Балигедже

Растенията

 

Дървета

Бял бор

Черен Бор

Ела

Смърч

Дъб

Бук

Явор

Габър

Леска

Дрян

Слива

Ябълка

Тревни

 

Животните

Бозайници

Благороден елен (Cervus elaphus)
Благородният елен е вис с ясно изразен полов диморфизъм. Мъжките (рогачите)имат плътни мощни рога, които падат през февруари-април всяка година. До началото на сватбуването те израстват отново, още по-големи. Кулминацията на това развитие е около 12 – годишната възраст, след която постепенно закърняват. Козината на елените през лятото е червено-кафява, а през зимата сива. Около опашката и по част от задните крака е мръзнобяла до кремава. С възрасста по вратовете на рогачите се оформя грива от дълги черни косми. Средната маса на зрелите мъжкари е 240 кг. Женските наричани кошути, са по-дребни (средно около 110 кг) и нямат рога.
Еленът обитава предимно високостеблени гори с открити поляни. Храни се рано сутрин, привечер и през нощта с трева, листа и клонки, с културни растения, плодове, семена, някои белят кората на дърветата. Обича да се каля. Кошутите и младите животни живеят на стада през зимата, които през пролетта се разпадат. Зрелите рогачи живеят сами или по няколко , на групи. През брачния период(септември-октомври) рогачите реват, водят битки, не се хранят, често се калят и пият вода. Най-силните образуват хареми от 4-5 и повече кошути, които пазят ревниво до оплождането им. Кошутите раждат през май-юни 1, понякога и 2 малки.

Елен лопатар (Cervus dama)
Мъжките лопатари имат разширени рога, които падат всяка година през април-май. До битките през брачния период те отново израстват. Нормалното тегло на възрастните елени е 80-90 кг., но достигат и над 200 кг. Женските са по-дребни, с тегло 40-50 кг. И нямат рога. Лятната козина на животните е ръждивочервена, с кръгли светли петна, а през зимата – сиво-кафява. Долната част на тялото, на опашката и краката отвътре са белезникави. През зимата женските с младите образуват стада, които на пролет се разпадат на групи. Зрелите мъжкари живеят сами или на групи по няколко. Лопатарът е непретенциозен към храната си  - различни треви, пъпки, листа, гъби леторасли, бели корат ана дърветата.
Брачният период на лопатара е в края на септември и октомври. Тогава мъжките реват дрезгаво, образуват сватбовища, където водят ожесточени битки. Готовите за оплождане кошути се събират на малки групи край сватбовището. През май-юни те раждат 1-2 малки, покрити със светли петна.

Сърна (Capreolus carpeolus)
Сърната е стройно животно, с изразен полов диморфизъм. Мъжките наричани сръндаци, са по-едри и имат рога с три разклонения. На тегло достигат 30-32 кг. Сменят рогата си всяка година през октомври-ноември, а новите започват да растата след след 3-4 седмици. Женските са по-дребни и нямат рога. Цветът на козината през лятото е кафяво-червен, а през зимата сиво-кафяв. Сърната е разпространена почти из цялата страна. Храни се привечер, нощем и сутрин с трева, листа, пъпки и клони, гъби, плодове, културни растения, жълъди. За почивка си прави временно легло. Има добър слух и обоняние и по-слабо зрение.
Брачният период на сърната е през юли-август. По това време сръндакът постоянно с едвижи в търсене на женски, издава звуци. За сезон опложда 2-4 сърни, като губи много от теглото си, но след брачния период бързо го възстановява. Женската ражда през май 1-3 малки. През лятотосърните се движат с малките си, а през зимата – на стада.

Дива свиня (Sus scrofa)
Диват асвиня има масивно тяло. Главата е голяма, издължена, заема 1/3 от тялото. Мъжкарите се наричат глигани, заради силно развитите си кучешки зъби – глиги. Глиганите достигат 200 см дължина, 100 см височина и тегло до 300 кг. Женските са по-малки. Четината на дивата свиня е сиво-черна.
Дивата свиня се среща из цялата страна. Обича горските гъсталаци, дерета, сечищата. Храни се привечер и през нощта. Тя е всеядна – търси корени и луковици, културни растения, семена, жълъди, плодове, гризачи, насекоми, птици и техните яйца, земноводни, мърша. Движи се в стада, а зрелите глигани – сами.
Брачният период на дивата свиня е през ноември-януари. Тогава най-силните глигани влизат в стадата и оплождат по няколко женски. Те раждат след 18-20 седмици бременност 3-10 малки в грижливо приготвено легло.

Дива коза (Rupicarpa rupicarpa)
Диват акоза е красив, типично високопланински бозайник. Мъжките, наречени козли, тежат 45-50 кг., а женските са по-леки. И двата пола имат черни , кухи, несменяеми рога. Цветът на козите варира много – от кафяво-черен през зимата до бледожълт през лятото. Характерна е черната презочна ивица . Има добре развито зрение, слух и обоняние.
Живее на стада, като възрастните козли обикновено са самотни или в малки групи. Привързана е към местообитанията си, осеяни със скали, като лятото се придържа над горната граница на гората. Храни се с трева, бурени, листа, пъпки, клонки, гъби, лишеи.
Дивата коза сватбува през ноември-декември на определени места. Там козлите водят ожесточени борби за оплождането на женските. Майките раждат през май-юни 1-2 козлета. Дивата коза е защитена от закона за биологичното разнообразие.

Мечка (Ursus arctos)
Кафявата мечка е най-едрият хищник у нас. Масивното и тяло достига 220 см дължина. и тегло 150-250 кг, рядко и до 480 кг. Женските са по-дребни и стигат до към 200 кг. Характерни за мечката са голите ходила с остри нокти и късата опашка. Козината и е гъста, със светлокафяв до тъмнокафяв и черен цвят. Катери се и плува добре, обича да се къпе, бяга бързо – може да стигне до 50-60 км/ч. Има силно развит слух и обоняние.
Мечката обитава големите горски масиви. Тя е всеядно животно, храни се с плодове, семена и зелени части на растенията, с бозайници, птици и техните яйца, с риба, раци, мърша, насекоми, обича меда. Отделни мечки се пристрастяват към месото и стават стръвници, нападат диви и домашни животни. Активна е обикновено нощем.
Сватбуването на мечките е през май-юни. През активния сезон оформят временни лежанки близо до местата за хранене, а през зимата(от декември до март) спят лек сън, свити в бърлоги, скални пещери и ниши, в корените на дървета или на открито – върху натрупани клони. По това време , след 7 месечна бременност, женските раждат 1-2 малки, които тежат до 500 грама.

Муфлон (Ovis musimon)
Като аклиматизиран у нас средиземноморски вид муфлонът обича топлите горски райони със скалисти склонове, изпъстрени с пасища. Към храната си е непретенциозен. Излиза на паша сутрин и привечер, а при луна – и през нощта.
Живее на стада през зимата, а през останалото време – на малки групи. Външно муфлонът прилича на домашна овца, с която може да се кръстосва. Има здраво и стройно тяло, дълго до 120 см и тегло 35-50 кг. Окраската му през лятотое ръждивокафява, а през зимата е по-тъмна. Мъжките са по-едри, имат грива и сравнително големи, извити рога, а от страни на тялото си две светли петна, наречени „седло“. Рогата на женксите с амалки или изобщо липсват.
Муфлонът сватбува през септември-октомври. След упоритеи битки най-силните мъжкари създават хареми. През март-април женските раждат 1-2 малки.

Алпийски козирог (Capra ibex)
Животът по скалистите склонове на Алпите е изградил силното тяло на козирога. Мъжкият достига на тегло до 140 кг, а извитите му рога – до 100 см дължина и 8 кг тегло. Рогата на женските са къси. Краката на козирога са здрави, приспособени за катерене по скалите. Има добро зрение, обоняние и слух. Козината му е кафеникава до сива, а долната част на опашката и вътрешната част на краката са бели.
Козирогът е стадноживотно. Зиме стадата са смесени, през пролетта мъжкарите се отделят, а през лятотот козите и приплодитеобразуват малки групи. Живее над границата на гората по високите планинскисклонове. Храни се с тревисти растения, части на храстови и дървестни видове.
Активен е основно рпез деня. Козирозите сватбуват през декември-януари, като доминиращият мъжкар отделя разгонената коза и след оплождане тя отново се връща в стадото. Женската ражда 1-2 малки през май-юни. След 4 седмици майките отвеждат козлетата в стадото. Живее около 30 години.

Вълк (Canis Lupus)
Вълкът е хищник, приличен много на немското овчарско куче. Има мускулесто телосложение, дълги крака, голямата глава с прави заострени уши и жълти очи. Тялото му е дълго до 160 см, правата космата опашка – до 50 см, а височината му е до 90 см. На тегло мъжкарите стигат 55-60 кг и повече. Цветърт на козината му, която през зимата е по-гъста и дълга, варира силно.
Вълкът обитава цялата страна, а числеността му нарастна много. Задържа се най-вече в богати на дивеч райони, като напада всички видове, а също и домашните животни. Ловува предимно привечер и нощем. През зимата вълците образуват глутници, в които ловуват организирано и постоянно се местят. За денонощие могат да изминат 60 и повече километра. Издържа на глад. При възможност убива повече от необходимите му за храна в момента животни.
Вълците сватбуват от декември до февруари. Образуват семейни двойки. След два месеца женската ражда в леговище близо до вода средно 4-8 малки. За тях се грижат и двамата родители.

Чакал (Canis aureus)
Чакалът прилича на дребен вълк, нос  по-къса и заоблена опашка, а муцуната е по-остра. Тялото му е дълго около 85 смс, опашката 25-30 см. Мъжките тежат средно 14-15 кг,  а женските 12-14 кг. Козината му е груба, с характерен черен оттенък по гърба, ръждивожълта до кафеникава през зимата и ръждива през лятото.
Чакалът обитава предимно неголемите гори, като се придържа към гъсталаците. През деня почива в тях или в дупки. Вечер се събира на групи от 5-10 животни, за да ловува, като издава характерен вой. Сутрин групата с еразпилява. Всеяден хищник, лови каквото му попадне, търси мърша, всякакви плодове, отпадъци, яйца, влечги, охлюви.

Брачният период на чакала е февруари-март, като образува семейство. След 60 дни женската ражда 4-6 малки. За тях до есента се грижат двмата родители.

Лисица (Vulpes vulpes)
Лисицата е средно голям бозайник със стройно тяло. Дълга опашка с бял край и остра муцуна. Козината й отгоре е сиво-червена, а по бузите, гърдите и корема сиво-бяла. Някои обаче, т.н. въглищарки, са матовочерни и без бели косми в края на опашката. Мъжките тежат 5-9 кг, а женските са малко по-дребни. Има добре развит слух и обоняние, а по-слабо зрение.
Лисицата ловува предимно нощем. Храната й е от животински и растителен произход – мишевидни гризачи, диви и домашни птици и техните яйца, зайци малките на сърната и елена, насекоми, мърша, риба, плодове ...
Брачниятпериод на лисицата е през февруари, като образува брачни двойки. След 52-56 дни женската ражда в дупка, хралупа и друго укритие 4-8 и повече малки. Родителите ги хранят и обучават в ловуване до есента, когато семейството се разпада. Лисицата е разпространена в цялата страна. Лесно приспособим към измененията в условията вид.

Енотовидно куче (Nyctereutes procyonoides)
Енотовидното куче има масивно тяло. С опашката е дълго до 105 см, високо е до 25 см и тежи до 9 кг. Има дълга козина с кафяво-сив цвят. През лицето му минава характерна маска от черни бузи и очи. Краката и гърдите му също са черни, а веждите и музуната – бели.
Води скрит начин на живот. Предпочита гъсто образли крайбрежия – с гори, тръстика, храсти. Деня прекарва в дупки и други укрития, а през ноща ловува. Храната му е разнообразна. – мекотели, дребни бозайници, птици и техните яйца, насекоми, риба, жаби, плодове. Плува много добре.
През есента етновидното куче образува двойки, а брачният му период е през януари-февруари. След 2 месеца бременност женската ражда от 5 до 14 малки, за които се грижат и двамата родители. Половата им зрялост настъпва след десетина месеца.

Дива котка (Felis silvestris)
Дивата котка прилича на домашната, но е по едра. Тялото и достига до 75 см, опашката – до 35 см, и тежи до 7 кг. Козината й е сиво-жълта до сиво-кафява, през челото има 4 надлъжни черни ивици и напречни по тялото.
От домашната с еразличав апо цилиндричната,с  тъп черен връх о с 4-6 тъмни пръстена опашка, както и по черното петно в основата на задните крака. Кръстосва с ес домашната котка и дават потомство с белези ина двете.
Дивата котка живее из гористите райони на цялата страна, край обрасли водоеми, из скални участъци. Катери се отлично. Ловува предимно нощем. Храни се с гризачи, с птици и яйцата им, с малките на копитния дивеч.
Брачният период на диват акотка е през февруари-март. След два месца женската ражда обикновено в скални дупки или хралупи на дървета 3-6 малки. След година те вече са полово зрели.

Див заек (Lepus europaeus)
Дивият заек има мсукулесто тяло, дълги крака и бяга много бързо. Слухът му е отличен, а обонянието и зрението – по-слаби. Окраската му през лятото варира от жълто–кафява до сива, а през зимата е по-светла. Коремът му е бял. Опашката е къса, отгоре черна, отдолу бяла. Достига дължина 75 см и тегло до 5-6 кг. Заекът е нощно животно. Денем почива във временно легло – ямка в земята, която може да използва няколко пъти. Преди да се установи там, прави сложна плетеница и обикновено с един голям страниче скок напуска дирята си и ляга. Привързан е към местообитанието си, като районът му на движение не е голям. Храни се с тревни видове, пъпки  и клонки, културни растения, през зимата бели кората на малди дървета и храсти.
Заекът е полигамно животно. Около разгонената женска се събират и воюват помежду си няколко мъжки. Зайкините раждат 3-4 пъти годишно след 45 дена бременност от 2 до 5 малки, като първото сватбуване е през втората пловина на януари. След няколко месеца зайчетата стават самостоятелни.

Катерица (Sciurus vulgaris)
Катерицата е малък гризач със стройно и гъвкаво тяло, пригодено за живот по дърветата. Дългата и пухкава опашка й служи като кормило при големите скокове. Общата й дължина е 40-45 см, тежи 250-350 грама. Цветът на козината й варира силно: червеникавокафяв до жълтеникав през лятото, а през зимата е по-сив до черен. Сватбува през март-април и през юли. Бременността й е 35-40 дни. Ражда 3-7 малки в гнезда, в хралупи или по короните на дърветата.

Катерицата е дневно животно. Обитава всички гори на страната, паркове, градини. Храната й е разнообразна: семена, орехи, жълъди, пъпки, лешници, други плодове, гъби, насекоми, мекотели, напада и гнездата на птички. За зимата прави запаси от храна в хралупи.

 

 

За нас | Карта на сайта | Правила за ползване | За контакти | © 2007 Владимир Медев
Designed and powered by ©2007 Vladimir Medev