Лъки - малкият, но прекрасен кът на красивата ни родна България

Езикът и музиката

Езикът

Родопският диалект е с дълбоко минало и се е съхранил през вековете на тъмните векове под властта на Oсманската империя. Претърпял промени, но запазен до днес, той е интересен със своето многообразие и скъп на всеки истински родопчанин.

Голяма част от българите са се докоснали до него чрез родопските народни песни. Друга част, чрез прочутите „Диви разказа“ на Николай Хайтов и екранизациите на някои от тях: „Мъжки времена“, „Дервишово семе“ и т.н. и разбира се чрез незабравимия сериал „Капитан Петко войвода“ с Васил Михайлов в главната роля.

Николай Хайтов

Езикът се е развивал през вековете и в периодите на османското иго е попивал думи от турския език. Повечето от тях и техните производни са се запазили и до днес и могат да се намерят и в днешната реч на хората от Родопите.

Всяка област в Родопите има някои особености в своя диалект, но аз ще се фокусирам върху този от Лъкенския край и ако някой прояви интерес бих искал да представя някои думи и тяхното книжовно значение:

(очаквайте скоро)

Музиката

Родопската каба гайда е позната на всеки българин срещнал се с планината по някакъв начин, а може да се каже и на извънземнините, та нали песента на Вяля Балканска бе пусната да лети в космоса, чрез сондите „Воядджър 1“ и „Вояджър 2“ през 1977 г.

Валя Балканска и Петър Янев

Валя Балканска и гайдаря Петър Янев на празника на град Лъки през 2008 г.

За всеки родопчанин „гласът“ на гайдата е познат от ранно детство. Когато гайдата засвири тръпки преминават през тялото ти и чувстваш с цялото си същество величието на планината. Народните песни са събрали в себе си истории, легенди и случки преминали през годините и съхранени до днес чрез песента. Вдъхновени от живота, те са час от историята на Родопите и част от всеки един от нас.

Михаела изпълнява родопска народна песен на празника на град Лъки през 2008 г.

Раздялата, любовта, мъката, радостта - всички те като част от живота на родопчанина, са теми на песните, които е пял и които ще пее, защото планината ще живее...

Ето и няколко народни песни:

Бела съм бела ючаче

(химна на Родопите)

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.

В моглана нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с меден кавал свиреше,
кавален дума думаше:

Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е
Галени га са ни зьомат,
технону бално де има

Девойко мари хубава

Девойко мари хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, /2/
балото да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, /2/
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. /2/
- Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, /2/
- Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. /2/

 

Родопчанина пее когато е тъжен, но и когато е весел. Многобройни са веселите песни със закачлив отенък, които можем да посочим.

В по-ново време родопската песен се е развила и се развива благодарение на певци, певици и оркестри, които доразвиват, творят или я представят по нов начин. Създадени са много песни, които приканват хората да се хванат на хорото. Тук е и да споменем „Виевската фолк група“, която е много добре позната в района и разбира се певицата Росица Пейчева, която до скоро живееше в град Лъки, заедно със своето семейство.

За нас | Карта на сайта | Правила за ползване | За контакти | © 2007 Владимир Медев
Designed and powered by ©2007 Vladimir Medev